Към съдържанието

Как работи ASP.NET

  • bubust
  • 30 270 прочитания

Урокът е от архива на сайта и е писан преди години. Някои бутони и менюта в програмите вече може да изглеждат различно.

Основно, ASP.NET работи като използва сървърно базирани компоненти за генериране на HTML. Изпраща се на клиента и се разполага в браузера му. ASP .NET разграничава капацитета на клиентския браузер и генерира съответен за него HTML... Как работи ASP.NET

Основно, ASP.NET работи като използва сървърно базирани компоненти за генериране на HTML. Изпраща се HTML на клиента и се разполага в браузера му. ASP.NET разграничава капацитета на клиентския браузер и генерира съответен за него HTML. ASP.NET работи като използва сървърно базирани компоненти за генериране на markup, като HTML и скрипт. HTML и скрипт се изпращат към клиента и се разполагат в браузера. Типът на изпратения markup към клиента се разграничава от контролите. Кодът markup не трябва да е HTML; примерно мобилните контроли пращат WML към безжични устройства. ASP.NET потребителския код (примерно кодът, който поставя текста на етикета във вашия първи проект) се прекомпилира. Това е в контраст с ASP. Даже и да бяхте използвали компилирани COM компоненти с ASP, извикването на компонентите щеше да е късно свързване (late-bound). Използвайки ASP.NET вие може да разчитате на всички възможности на .NET Framework, като наследяемост, сигурност и колекцията за боклук (garbage collection). Като ASP, ASP.NET може да поддържа автоматично статичен мениджмънт. ASP.NET e разширяем спрямо Web фермите, обслужвайки IIS спускания и не използва бисквитки - cookies.


- Web страниците и кода

Страниците, които създавате са разделени на две части: потребителски интерфейс и код. Можете да видите това в проект WebAppTest защото имате WebForm1.aspx и a WebForm1.vb. Файлът с разширение VB е клас файл, наричан page class, и отделя вашия код от HTML. Когато създавате страница под VB.NET, виждате файлове ASPX и VB като два изгледа на една и съща страница. Когато компилирате страницата, ASP.NET генерира нов клас и го компилира. Този нов клас има статичен HTML, ASP.NET сървър контроли и кода на вашата форма, компилиран в него. Изпратения към клиента HTML се генерира от класа на ход (on-the-fly). Този клас е всъщност изпълнима програма, която генерира и изпраща HTML към браузера, където и да се извика страницата. В случая на нашия пример, ако погледнем изпратения HTML към браузера, ще забележим, че всички контроли, които са добавени(label, form) са вътре в блока за формата HTML <FORM>...</FORM>. Това е така, защото HTML формата е единствения начин за стандартния HTML да подаде данни от HTML страницата обратно към сървъра. Кода, който написахте за събитието клик върви само на сървъра. Когато някой натисне бутона, (той действа като предаващ (submit) бутон, което може да видите в кода), формата се предава към сървъра. Ефектът е, че поема събитието «клик» и го праща на сървъра за обработка. Генерирания клас е инстанциран и събитието «клик» се обработва. Генерира се нов HTML поток и се изпраща обратно към клиентския браузер. Този нов HTML поток съдържа нов стринг за разполагане в етикета; в случая «Hello, World!». ASP.NET по този начин прибавя сървър контролите към страницата.


- Сървър контроли - Server Controls

Една от големите крачки при създаване на Web апликации в VB.NET е идеята за сървърконтроли. Ако отворите Visual Studio.NET и щракнете върху формата и след това отворите Toolbox, ще видите няколко интересни панела (tabs). Eдин от тях е с етикет HTML, и показва серия от HTML прибавки (tags). Те са просто елементи, които можете да влачите и пускате върху вашата форма и да създадете статична HTML страница (page); Ако сте пуснали таблица от панела HTML на Toolbox и след това погледнете HTML, генерирал се е следния HTML код:

<TABLE cellSpacing=1 cellPadding=1 width=300 border=1>
<TR>
<TD>
</TD>
<TD>
</TD>
<TD>
</TD>
</TR>
</TABLE>

Това означава, че не може да започнете да пишете VB код за тази таблица, защото е само HTML представяне в страницата. Въпреки че бутона и текстовата кутия, които прибавихте по-рано също са картотекирани като стандартни HTML прибавки (tags), те са ASP.NET сървър контроли. Те действат като контроли, за които може да програмирате код както във Windows формите; Вземете бутон от панела HTML на Toolbox и го пуснете в дизайнера. Сега кликнете в панела Web Forms и довлечете отново бутон от Toolbox. Ако погледнете в дизайнера, двата бутона са един до друг, съвсем еднакви, само че на втория има малко зелено триъгълниче в горния ляв ъгъл, индикация за ASP.NET сървър контрол. Ако погледнете в HTML, ще видите чувствителна разлика . Ето как се появяват двата бутона в HTML изглед:

<INPUT type=button value=Button>

<asp:Button id=Button2 runat="server" Text="Button">

</asp:Button>

Първият бутон се извежда със стандартна HTML <INPUT> прибавка (tag). Вторият бутон се извежда със <asp:Button> прибавка (tag). Тази прибавка <asp:Button> не е стандартна за HTML. Когато компилатора на .NET види това, той знае, че бутона е ASP.NET сървър контрол (server control). В изглед Design, кликнете двукратно върху първия бутон (HTML бутон). Ще излезе диалогова кутия, показана на фигура 111. Съобщението ви информира,че това е HTML елемент, което значи, че не можете да пишете код за него. Кутията ви дава опция: можете да конвертирате контрола в HTML server control. Това е разликата между HTML сървър контрол и ASP.NET сървър контрол.



Фигура 111 Съобщителната кутия ви уведомява, че това еHTML елемент и не можете да добавяте код, без първо да го направите HTML server control.


HTML сървър контролите са стандартни HTML елементи към които Microsoft е добавил сървърни (server-side) програмни възможности. Когато добавяте HTML eлемент, ASP.NET вижда, че трябва да бъде генериран само текст и подаден на клиента. HTML сървър контролите (server controls), от друга страна идват с програмен модел, който има всички атрибути на HTML елемент на сървъра. Microsoft е направил тези контроли мощни: те могат да разбират стойности между обиколките до сървъра, могат да реагират на събития на сървъра (или опционално на клиента) и могат да бъдат свързани към източник на данни. ASP.NET сървър контролите са по-абстрактни контроли и нямат отделна кореспонденция с HTML tag. Примерно ако погледнете в панел Web Forms на Toolbox, ще забележите контроли като Calendar (виж фигура 112) и Repeater.

Накрая тези контроли се генерират като HTML, често композирани от много HTML притурки (tags). Примерно календара е таблица с много редове е колони. ASP.NET сървър контролите имат всички предимства на HTML сървър контроли, но могат също да разграничават възможностите на клиентския браузер и да разгръщат повече или по-малко модерни HTML в зависимост от клиента. Някои сървър контроли могат да забавят изпращането на събития към сървъра. Можете всеки елемент от страницата да го вмъкнете в HTML сървърконтрол. Примерно имате heading 1 в началото на страницата, която прокламира «Welcome to my first ASP.NET page». Превключете към HTML изглед за момент и ще видите, че кода е:

<H1 align=center>Welcome to my first ASP.NET page</H1>

Фигура112 Страница с календар (контрол Calendar)

Сега обратно към изглед Design и маркирайте текста. Дясно кликване върху текста и избирате Run As Server Control. Сега превключете към HTML изглед пак и ще видите промени:

<H1 align=center id=H11 runat="server">Welcome to my first ASP.NET page</H1>

Макар че не изглежда като голяма промяна, че два атрибута са прибавени към tag: id=H11 и runat="server". Първият атрибут прави притурката (tag) обект за който може да се напише код. Това е обща практика за Dynamic HTML (DHTML). Вторият атрибут казва на ASP.NET , че обектния код ще върви от страната на сървъра (server side). Така сървърът ще обработва всяко свойство или метод или събитие на този елемент. Кликнете два пъти на втория HTML сървър контрол -бутона, който добавихте. В прозореца на кода, в манипулатора на събитието Button2_Click, запишете следния код:

H11.InnerText = "It is now " & Now

Ако стартирате проекта и кликнете върху бутона ще получите резултат като показания на фигура 113.

Фигура113 Всеки елемент може да бъде превърнат в сървър контрол, като <H1> tag в примера.

Вземете Calendar ASP.NET сървър контрол от панел Web Forms на Toolbox и го пуснете върху формата. Ако разгледате кода в изглед HTML в дизайнера, ще видите, че сте добавили <asp:Calendar> tag към HTML. Ако стартирате страницата и видите сорс кода в браузера, ще забележите, че календара е току що генериран като HTML таблица, както показва отрязъка код по-долу:

...
Sun
</td><td align="Center">
Mon
</td><td align="Center">
Tue
</td><td align="Center">
Wed
...

Малко код JavaScript от клиентската страна (client-side) е смесен, защото ASP.NET се грижи браузера да може да обработи кода.



- Валидиращи контроли

Eдно от най-общите изисквания за всяка Web апликация е възможността да се извърши валидизация от клиентската страна (client-side) за въвежданията (input). В стандартния HTMLняма начин за такава валидизация. Microsoft поддържа серия от валидизационни контроли в ASP.NET които автоматизират валидизацията откъм клиентската страна. Валидизационните контроли в ASP.NET са умни; те извършват валидизацията откъм клиента ако е възможно. Ако клиентът може да обработва DHTML, валидизационните контроли пращат кода надолу към клиента. Ако браузера е по-лесно достъпен, валидизационния код се изпълнява на сървъра. От гледна точка на разработчика, кодирането на контролите е по един и същи начин. Това означава сериозен валидизационен код, който може да върви на всички браузери. Да опитаме от самото начало. Добавете нова форма Web Form към вашия проект и й дайте име UserInfo.aspx. Сменете свойството Layout на UserInfo страницата на FlowLayout. Кликнете в Toolbox и довлечете текстова кутия от панел WebForms върху Web формата. Сега кликнете вдясно на текстовата кутия, така че да видите курсора и натиснете клавиш Enter за да се преместите на следващия ред. От Toolbox, довлечете бутон от панел Web Forms и го пуснете на този ред под текстовата кутия. Сега, от Toolbox, довлечете контрол RequiredFieldValidator от панел Web Forms и го пуснете след текстовата кутия. Контролът RequiredFieldValidator проверява дали конкретното поле е запълнено. След като разположите контрола RequiredFieldValidator върху страницата, го вържете към входен (input) контрол като TextBox, CheckBox, или DropDownList. В този случай ще го вържите към текстовата кутия. Кликнете веднаж върху RequiredFieldValidator и в прозореца Properties, намерете свойство ControlToValidate. В падащия списък ще видите само TextBox1; коректно е, изберете го. Готови сте за първия тест. Преди да стартирате проекта, дясно кликване върху UserInfo.aspx в прозореца Solution Explorer и изберете Set As Start Page. Нищо не би трябвало да смени в самата страница. Страницате се появява в Internet Explorer. Кликнете върху бутона без да въвеждате нещо в текстовата кутия. Незабавно се появява съобщение RequiredFieldValidator вдясно на текстовата кутия. Сега въведете нещо в текстовата кутия и пак кликнете бутона. Текстът RequiredFieldValidator изчезва, и въведената стойност си стои в текстовата кутия. Това означава, че присъединителната акция е започнала и вие правите обиколка към сървъра. Фактът, че текстът стои текстовата кутия означава че ASP.NET автоматично го връща от кода написан от страната на сървъра (server-side) обратно в текстовата кутия. Ако използвате IE 4.0 или по-висок, валидизацията се извършва от страната на клиента. Това позволява да получите незабавна обратна връзка, че полето е празно, когато сте спесифицирали, че се изисква стойност. След като попълните стойността, изпращате данните на сървъра и извършвате обиколка клиент - сървър. Можете да модифицирате съобщението за грешка чрез смяна на свойствата.

Типове валидизатори (Types of Validators)

Ако погледнете панел Web Forms на Toolbox, ще видите различни валидизационни контроли. Накратко те са:

· RequiredFieldValidator--Този валидатор (validator) изисква неговото свойство ControlToValidate да има стойност. С други думи, контролът към който е вързан (отляво) не трябва да е празен.

· CompareValidator-- Този валидатор (validator) сравнява стойността въведена от потребителя със стойността, която спесифицирате. Спесифицираната стойност може да е изчислена стойност или стойност от база данни.

· RangeValidator-- Този валидатор (validator) изисква въведената данна да е в конкретна област. Допустимата област може да е числова, данни, валута, или алфабетна.

· RegularExpressionValidator--Регулиращи изрази, известни още като маски (masks). Този валидатор осигурява въведените данни да съвпадат с конкретен формат, като формат за телефонни номера, номера на социални осигуровки и прочие.

· CustomValidator-- Този валидатор използва код, който пишете сами за валидизация на данните.

· ValidationSummary-- Този валидатор просто докладва всички грешки отчетени от другите валидатори.

Прибавяне на много валидатори за едно и също поле

· Възможно е да прибавим повече от един валидатор (validator) към едно и също поле. Примерно може да имате поле Номер Социална осигуровка (Social Security number), което изисква специален формат, значи трябва да прибавим RegularExpressionValidator към формата след валидатор RequiredFieldValidator който сме прибавили първо. За валидатор RegularExpressionValidator, сменете свойство ControlToValidate на TextBox1, и кликнете върху многоточието на свойство ValidateExpression. В диалоговата кутия Regular Expression Editor която се появява, изберете U.S. Social Security Number и кликнете OK. Стартирайте проекта и тествайте:

- Не въвеждайте нищо и кликнете бутона. Появава се RequiredFieldValidator съобщението.

- Въведете Hello в текстовата кутия и натиснете бутона. Не се появява RequiredFieldValidator но се показва RegularExpressionValidator.

- Въведете 111-11-1111 в текстовата кутия и натиснете бутона. Не се появява текст на валидатор и формата прави обиколка до сървъра, защото условията са изпълнени.

Модификация на валидатори

Забелязяхте, че текста на валидаторите не е от най-дружелюбните към клиентите. Но ако кликнете RequiredFieldValidator в Design панела ще намерите в свойствата - ErrorMessage. Сменете това свойство на " This field is required". След това кликнете върху RegularExpressionValidator и сменете неговото свойство ErrorMessage на " SSN must be in ###-##-#### format". Сега стартирайте страницата отново, и повторете същите три теста от предишната точка. Ще получите съобщения във валидаторите за първите два теста, но текста им вече ще е новият, който въведохте в свойство ErrorMessage за всеки валидатор. Ще видите още, че даже и RequiredFieldValidator да не се извежда, RegularExpressionValidator се появява достатъчно далеч. Това е защото валидаторите са извикали свойство Display, а то по подразбиране е Static. Ако смените стойността му на Dynamic за RequiredFieldValidator и стартирате страницата отново, ще видите, че ReqularExpressionValidator сега се появява веднага след текстовата кутия. Стойността Dynamic че полето няма да заема място ако не се визуализира. Това се поддържа от IE 4.0 и по-висока версия, но поддръжка на други браузери няма - възприема се като Static.

Използване на контрол Validation Summary

Възможно е да се маркират сгрешените полета със звездичка и да се проведе сумарна валидизация най-отгоре или най-отдолу на страницата. Контролът ValidationSummary допуска да създадете списък на всички възникнали грешки. За да видите как работи това, трябва да модифицирате UserInfo.aspx малко. Добавете текст "First Name" пред ASP.NET сървър контрол TextBox. Сменете неговото свойство ID на нещо четимо като txtFName. На следващия ред добавете "Last Name", пред ASP.NET сървър контрол TextBox и му дайте подразбиращо се име. Например имената:

- Address 1 - City - Zip

- Address 2 - State - Phone

Добавете RequiredFieldValidator след First Name, Last Name, Address 1, City, State, и Zip. Полета Address 2 и Phone са опционални. След това за текстова кутия Phone, добавете RegularExpressionValidator и определете свойство ValidationExpression в U.S. Phone Number, Вашата форма е 114.



Фигура 114 Формата за стартиране на данни по време на проектиране

Без да въвеждате нищо натиснете бутона. Ще получите фигура 115.


Фигура 115Формата за стартиране на данни с всички съобщения на валидаторите.

Фигура 116 Формата за стартиране на данни с едно съобщение на валидаторите.


Сега сменете текста на валидаторите така че да има смисъл. След това стартирайте проекта Ако има сгрешено само едно поле, страницата ще изглежда като на фигура 116.

Както се вижда , това е един начин за показване на грешки. Може и с друг стил, ако използваме контрол ValidationSummary. Довлечете контрол ValidationSummary върху формата и го пуснете над бутона, но след текстова кутия Phone и валидатора.

Маркирайте контрола във формата и сменете свойство HeaderText в "The following errors occurred:" и след това стартирайте формата. Без да въвеждате нищо натиснете бутона. Ще видите съобщение от всеки валидатор до всяка текстова кутия и същите съобщения в списъка на ValidationSummary отдолу на страницата. Ако харесвате сумарния списък с грешки се върнете в дизайнера и за всеки валидатор сменете свойство Text в звездичка (*).Не сменяйте нищо в ValidationSummary. Стартирайте формата. Някои полета са въведени, някои не, а поле Phone е сгрешено. Натиснете бутона.

Нещата изглеждат като на фигура 117. Анализирайте резултатите в поле ValidationSummary.


Фигура117 Контрол ValidationSummary ви позволява да покажете списък на грешките и опционално да маркирате полетата Вие постигнахте функционалност без да пишете код.
Споделете: