Windows - команден ред
- tonitochev
- 28 098 прочитания
Урокът е от архива на сайта и е писан преди години. Някои бутони и менюта в програмите вече може да изглеждат различно.
Командният ред-за какво ни е и как да го използваме.
За съвременното поколение на компютърни потребители (включвам и себе си) работата в конзолата е нещо трудно, неприятно и много сложно. Може би се дължи на факта, че повечето хора са ползватели на Уиндоус, където има опция за работа в команден ред, но тя е умело скрита. А и няма особено голяма нужда от нея. Ето защо никой не си прави труда (почти никой) да заучава няколкото команди на ДОС и съответно да ги използва. Съществува известен страх от конзолата. Разбира се, при наличието на мощна графична система в Уиндоус конзолата нито има смисъл да се ползва, нито има някаква особена полза от нея.
И така да започнем с командите .
Разбира се, това няма да е пълно упътване, а просто изреждане на опциите и за какво служат. Нещо като справочник.
По-възрастните обаче може още да помнят времената, когато основно се е работело в команден ред и добре да си спомнят командите на ДОС и как се работи с тях. Те ще открият, че командите в Unix са почти напълно идентични (някои) и няма да имат никакви проблеми в разучаването и използването им. Ще открият също така огромната мощ на командният ред в една Unix/Linux система. Тази сила се основава на възможността да се пишат скриптове (автоматизирани поредици от команди), можещи да решат задачи, които приложения в графичен режим биха решили, използвайки огромен ресурс и време. Всеки администратор би потвърдил, че без командният ред не може, не защото някой така е решил, а защото наистина не може.
И така да започнем с командите .
cd [директория] преминава в дадената директория
cd .. връща една директория по-нагоре
cd преминава в домашната директория на потребителя
cd /[директория] преминава в дадена директория спрямо коренната "/".Този
начин на означение се нарича "абсолютен път"
cp [файл-обект] [крайна цел] копира файл
mv [файл-обект] [крайна цел] премества/преименува файл
rm [име на файл] изтрива файла
rm -r [директория] изтрива директорията и нейните поддиректории
rmdir [директория] изтрива директория без поддиректории
mkdir [директория] създава нова директория
ln-s [файл-обект] [име на линк] създава символна връзка (кратък път) към файл-обект
ls [директория] показва съдържанието на директорията
ls -l [директория] показва подробна информация за съдържанието на
директорията-размер, дата, права, вид на файловете
ls-s [директория] показва скритите файлове в директорията
more [име на файл] или показва съдържанието на текстови файл
less [име на файл]
До тук разгледахме основните команди, които ни позволяват да разглеждаме какво имаме във файловата система, да създаваме, преименуваме, местим файлове и въобще функции, които изпълнява един файлов мениджер. Полезно е да се заучат, защото при проблем с графичният интерфейс винаги имаме възможност да поправим системата от командният ред. Тоест дори да не може да се стартира Х сървърът, конзолата винаги ни е под ръка.
Нужно е да се разберат два важни термина за командният ред-опция и параметър. Опцията определя по какъв начин да се изпълни командата, а параметърът дава информация за обекта на командата-файл или директория.
"ls" е проста команда
"ls -la" е команда с опция
"ls -la/usr" е команда с опция и параметър
В Линукс е важно да се запомни още, че:
-за разделител между директориите и файловете се използва "/"
-прави се задължително разлика между големи и малки букви.
Нека да изясним какво всъщност представляват командите в Линукс.Команда може да бъде:
-изпълнима програма
-скрипт
-макрос
В команден ред могат да се изпълнят всички програми, които са изпълними. Ако има някакъв проблем и програмата не може да се стартира, то се извеждат причините за това. Така се вижда какво трябва да се направи, за да се стартира успешно проблемната програма. Ето защо ако в графичен режим някое приложение отказва да "запали",опитайте да го стартирате в конзола. Така ще разберете какви са причините и съответно ще можете в последствие да ги отстраните.
Как се работи с архиви и компресирани файлове?
Команда tar
Разархивиране - tar xvfz archive-fille.tgz
tar xvfj archive-fille.tar.bz2
Архивиране -tar cvfz archive-fille.tgz file1 dir1
tar cvfj archive-fille.tar fille1 dir1
Разглеждане -tar tfz archive-fille.tgz
на архив
Стандартните zip-архиви се отварят с командата unzip
bz2 с командата bunzip2
gz с gunzip
Има множество команди и програми, който работят в конзолен режим и изпълняват бързо и точно множество задачи. Не е нужно всички да се помнят, както и точният синтаксис. Просто в Линукс има две много полезни команди, служещи да предоставят подробна информация за всяка програма .Това са man и info. Ако искаме да видим информация за дадена програма, пишем :
man [име програма] или
info [име програма]
Разбира се, това няма да е пълно упътване, а просто изреждане на опциите и за какво служат. Нещо като справочник.
За накрая ще добавя само, че работата в команден ред в някои случаи може да се окаже по-бърза от щракането с мишката в графичната среда. Например при отваряне на файл, захвърлен през 9 поддиректории в десета, доста прозорци ще трябва да се отварят, докато в команден ред пишеш един ред и готово.
Разбира се, има си начин да не се пише много-просто пишеш една-две букви от името на файла или директорията и натискаш tab. Конзолата довършва думата сама .Ако има файлове с еднакви имена в началото се пише до първият различен знак.
За обобщение ще добавя, че ако знаеш точно какво да напишеш в конзолата, ще е много по-бързо да работиш в командният ред. Имам в предвид точният път на файла дето искаш да отвориш. Например да отворим файла fstab за редактиране с администраторски права:
$ su
$.........-парола
# nano /etc/fstab
И редактираме файла. Ако ползваме Конкуерор, трябва първо да го отворим с администраторски права, после да отидем една директория нагоре в / директория. После да отидем в etc и да търсим файла в едно голямо множество файлове. След това да го отворим с текстов редактор. Въобще се получава едно разхищение на време и системни ресурси.
За новаци разбира се е много по удобно да работят в началото в графичен режим, но е важно още в началото да започнат да опитват и да свикват с командният ред. Когато натрупат опит сами ще "махнат спомагателните колелца" и ще почнат да използват конзолата когато е необходимо и е по-бързо.