Основи на проектирането на бази данни
- kubala
- 113 338 прочитания
Урокът е от архива на сайта и е писан преди години. Някои бутони и менюта в програмите вече може да изглеждат различно.
Някои термини за бази данни, които трябва да се знаят
Microsoft Office Access 2007 организира информацията в таблици: списъци на редове и колони, напомнящи счетоводен бележник или Microsoft Office Excel 2007 работен лист. Една проста база данни може да има само една таблица. В повечето бази данни са необходими повече от една таблици. Например може да има една таблица за съхранение на информация за продуктите, друга таблица за съхранение на информация за поръчките и трета с информация за клиентите.

Всеки ред се нарича още запис, а всяка колона се нарича също и поле. Записът е един смислен и последователен начин за обединяване на информация за нещо. Полето е един отделен елемент на информацията – един тип елемент, който се появява във всеки запис. В таблицата "Продукти" например всеки ред или запис съдържа информация за един продукт. Всяка колона или поле съдържа някакъв вид информация за този продукт като названието или цената му.
Какво означава доброто проектиране на бази данни?
Процесът на проектиране на базите данни се ръководи от известни принципи. Първият принцип е, че дублирането на информация (наричано още излишни данни) е лошо, защото се заема излишно място и се увеличава вероятността за грешки и несъответствия. Вторият принцип е, че точността и пълнотата на информацията са важни. Ако базата данни съдържа неточна информация, всички отчети, които черпят информация от тази база данни също ще съдържат неточна информация. В резултат на това всички решения, които се вземат въз основа на тези отчети, ще са погрешни.
Следователно една добра база данни е тази, която:
- Разделя информацията в предметно базирани таблици, за да се намалят излишните данни.
- Предоставя на Access необходимата информация за обединяване на информацията в таблиците, ако е необходимо.
- Помага за поддържането и осигурява точността и целостта на информацията.
- Приспособена е за нуждите на обработката на данни и съставяне на отчети.
Процес на проектиране
Процесът на проектиране се състои от следните стъпки:
- Определяне на предназначението на базата данни
Това помага за подготовката на останалите стъпки.
- Намиране и организиране на необходимата информация
Събира се информация от всякакъв вид, която ще се запише в базата данни, като име на продукт и номер на поръчката.
- Разделяне на информацията в таблици
Елементите на информацията се разделят на главни единици или предмети като "Продукти" или "Поръчки". След това всеки предмет става на таблица.
- Превръщане на информационните елементи в колони
Решава се каква информация ще се съхранява във всяка таблица. Всеки елемент става поле и се показва като колона в таблицата. Например, една таблица за служителите може да включва полета като "Фамилно име" и "Дата на постъпване".
- Задаване на първични ключове
Избира се първичен ключ за всяка таблица. Първичният ключ е колона, която се използва за еднозначно идентифициране на всеки ред. Пример за това може да е ИД на продукт или ИД на поръчка.
- Настройка на релации на таблици
Разглежда се всяка таблица и се решава как да се свържат данните от една таблица с данните от другите таблици. Добавят се полета в таблиците или се създават нови таблици за изясняване на връзките, ако е необходимо.
- Прецизиране на проекта
Проектът се анализира за грешки. Създават се таблици и се добавят няколко записа с примерни данни. Проверява се дали от таблиците могат да се получат желаните резултати. Правят се корекции на проекта, ако е нужно.
- Прилагане на правилата за нормализация
Прилагат се правилата за нормализация на данните, за да се види дали таблиците са структурирани правилно. Правят се корекции в таблиците, ако е нужно.
Определяне на предназначението на базата данни
Добре е да се запише предназначението на базата данни на хартия – предназначението й, очакваното й използване и кой ще е я използва. Например, за една малка база данни за домашен бизнес може да се напише нещо просто като "Потребителската база данни съхранява списък с информация за клиентите, предназначена за създаване на съобщения и отчети". Ако базата данни е по-сложна или се използва от много хора, както често се случва за фирмено използване, предназначението може лесно да представлява един абзац или повече, и трябва да включва кога и как всеки от тях ще използва базата данни. Намерението е да има добре развито изложение на мисията, към което да се правят обръщения по време на целия процес на проектиране. Наличието на такова изложение помага да се съсредоточите върху целите си при взимане на решения.
Намиране и организиране на необходимата информация
При намирането и организирането на необходимата информация се започва със съществуващата информация. Например, може да запишете поръчки за покупки в счетоводна книга или да съхранявате информация за клиенти във формуляри на хартия в картотека. Съберете тези документи и направете списък за всеки тип информация в тях (например за всяко поле, попълнено във формуляра). Ако няма никакви съществуващи формуляри, представете си, че трябва да проектирате формуляр за записване на информация за клиенти. Каква информация бихте поставили във формуляра? Какви полета за попълване бихте създали? Определете и избройте всеки от тези елементи. Например да предположим, че обикновено съхранявате списъка на клиентите на индексни картончета. При разглеждане на тези картончета се вижда, че всяко от тях съдържа име на клиента, адрес, град, държава, пощенски код и телефонен номер. Всеки от тези елементи представлява потенциална колона в една таблица.
При изготвянето на списъка не се тревожете, че отначало той няма да е съвършен. Вместо това избройте всеки елемент, който ви дойде наум. Ако и други ще ползват базата данни, попитайте и за техните идеи. По-късно може да направите прецизна настройка на списъка.
След това разгледайте видовете отчети или съобщения, които бихте желали да получите с тази база данни. Например при отчет за продажба на продукти може да искате показване на продажбите по райони, а при обобщен отчет за запасите – показване на нивата на запасите от продукти. Може също така да искате създаването на формулярни писма до клиентите със съобщения за разпродажби или предложения за награди. Проектирайте мислено отчета и си представете как би изглеждал. Каква информация бихте поставили в отчета? Избройте всеки елемент. Направете същото за формулярното писмо и за всеки отчет, който се очаква да създадете.

Обмислянето на отчетите и съобщенията, които бихте искали да създадете, ви помага да определите необходимите елементи на базата данни. Например да предположим, че сте дали на клиентите възможност да изберат (или да се откажат от) периодична актуализация по имейл или искате да отпечатате списък на тези, които са избрали да участват в актуализацията. За да запишете тази информация, добавяте колона "Изпращане на имейл" в таблицата "Клиенти". За полето на всеки потребител може да зададете "Да" или "Не".
Изискването за изпращане на имейл съобщения на клиентите предполага записа на друг елемент. След като знаете, че един клиент иска да получава имейл съобщения, ще трябва да знаете и на какъв имейл адрес да му ги изпращате. Затова ще трябва да запишете имейл адрес на всеки клиент.
Има смисъл да се конструира прототип на всеки отчет или изходящ списък и да се обмисли какви елементи ще са необходими за изготвянето на отчета. Например, когато преглеждате формулярното писмо, може да ви дойдат наум няколко неща. Ако искате да включите подходящо обръщение – например низът "Г-н", "Г-жо" или "Г-це", започващ всеки поздрав, ще трябва да създадете елемент за обръщение. Също така, обикновено може да започнете едно писмо по-скоро с поздрава "Уважаеми г-н Банков", отколкото с "Уважаеми г-н Мартин Банков". Това предполага, че обикновено фамилията ще се съхранява отделно от собственото име.
Един ключов момент, който не бива да се забравя е, че всеки обем информация трябва да се разделя на най-малките си полезни части. Когато се касае за име, за да бъде фамилията лесно достъпна, трябва името да се раздели на две части – собствено и фамилно име. Например за да се сортира един отчет по фамилно име, ще е полезно фамилното име на клиента да се съхранява отделно. Като правило, ако искате да извършите сортиране, търсене, изчисление или да направите отчет въз основа на даден елемент от информация, трябва да поставите този елемент в собственото му поле.
Помислете за въпросите, на които бихте искали да отговори базата данни. Например, какъв брой продажби на актуалния продукт са приключени през миналия месец? Къде живеят най-добрите ви клиенти? Кой е доставчикът на най-продавания ви продукт? Предвиждането на тези въпроси ви помага да се подготвите за запис на допълнителни елементи.
След като съберете тази информация, вие сте готови за следващата стъпка.
Разделяне на информацията в таблици
За да разделите информацията в таблици, изберете главните единици или предмети. Например, след намирането и организирането на информацията за базата данни за продажба на продукти, предварителният списък може да изглежда така:

Главните единици, показани тук, представляват продуктите, доставчиците, клиентите и поръчките. Поради това има смисъл да се започне с тези четири таблици, съдържащи факти съответно за: продуктите, доставчиците, клиентите и поръчките. Въпреки че това не завършва списъка, все пак е едно добро начало. Може да продължите да прецизирате този списък, докато не получите проект, който работи добре.
Когато най-напред разглеждате предварителния списък с елементи, може да се изкушите да ги поставите всичките в една таблица, вместо в четирите таблици, показани в предишната илюстрация. Тук ще разберете защо това е лоша идея. Да обсъдим показаната тук таблица:

В този случай всеки ред съдържа информация и за продукта, и за доставчика му. Тъй като може да имате много продукти от един и същ доставчик, информацията за името и адреса на доставчика трябва да бъде повторена много пъти. Това заема излишно място на диска. Еднократното записване на информацията за доставчика в отделна таблица за доставчиците и свързването й с таблицата "Продукти" е много по-добро решение.
При проектирането се появява и втори проблем, когато трябва да се промени информацията за доставчика. Например да предположим, че трябва да се промени адресът на доставчика. Тъй като той се появява на много места, може случайно да го промените на едно място, а да забравите да го промените на останалите. Записването на адреса на доставчика само на едно място разрешава този проблем.
При проектирането на базата данни винаги се опитвайте да запишете един факт само веднъж. Ако установите, че повтаряте една и съща информация (напр. адреса на конкретен доставчик) повече от един път, поставете я в отделна таблица.
И накрая, да предположим, че има само един продукт, доставен от Coho Winery и искате да изтриете продукта, но да запазите информацията за името и адреса на доставчика. Как бихте изтрили записа за продукта без да загубите информацията за доставчика? Това е невъзможно. Тъй като всеки запис съдържа факти както за продукт, така и за доставчика му, не може да изтриете едното, без да изтриете другото. За да съхранявате тези факти поотделно, трябва да разделите таблицата на две: една таблица с информация за продуктите и друга таблица с информация за доставчиците. При изтриването на записа за един продукт ще бъдат изтрити само фактите за продукта, но не и за доставчика му.
След като вече е избран предметът за представяне в една таблица, колоните в нея трябва да съхраняват факти само за този предмет. Например таблицата за продукти трябва да съхранява факти за продукти. Тъй като адресът на доставчика е факт за доставчика, а не за продукта, той ще принадлежи на таблицата за доставчици.
Превръщане на информационните елементи в колони
За да определите колоните в една таблица, трябва да решите каква информация е необходимо да се проследява за предмета, записан в таблицата. Например един добър начален списък на колони за таблицата "Клиенти" съдържа информация за име, адрес, град-държава-код, изпращане на имейл, обръщение и имейл адрес. Всеки запис в таблицата съдържа същия набор от колони, така че може да съхранявате информацията за име, адрес, град-държава-код, изпращане на имейл, обръщение и имейл адрес за всеки запис. Например, колоната за адреси съдържа адресите на клиентите. Всеки запис съдържа данни за един клиент и полето за адрес съдържа адреса на този клиент.
След като сте определили първоначалния набор от колони за всяка таблица, можете да продължите с по-нататъшното прецизиране на колоните. Например, има смисъл името на клиента да се съхранява като две отделни колони – собствено и фамилно име, така че да можете да сортирате, търсите и индексирате само в тези колони. По подобен начин, адресът всъщност се състои от пет отделни компонента – адрес, град, област, пощенски код и държава/регион, и също има смисъл те да се съхраняват в отделни колони. Ако искате да извършите операции за търсене, филтриране или сортиране по област например, ще е необходимо тази информация да се съхранява в отделна колона.
Ще трябва също да обмислите дали базата данни ще съдържа информация само от местен, или и от международен характер. Например ако възнамерявате да съхранявате международни адреси, ще бъде по-добре да имате колона за регион вместо за област, защото в такава колона може да се вместят както местните области, така и регионите на други държави/региони. По подобен начин, при съхранението на международни адреси е по-добре да се използва пощенският код вместо Zip кодът.
Следващият списък показва няколко съвета за определянето на колоните.
- Не включвайте изчислени данни
В повечето случаи резултатите от изчисления не трябва да се съхраняват в таблици. Вместо това накарайте Access да извърши изчисленията, когато искате да видите резултата. Например да предположим, че един отчет за заявени продукти показва междинната сума на заявените единици за всяка категория продукти в базата данни. В никоя таблица обаче няма колона за междинни суми на заявените единици. Вместо това таблицата "Продукти" включва колона "Заявени единици", която съхранява заявените единици за всеки продукт. Използвайки тези данни, Access изчислява междинните суми всеки път, когато отпечатвате отчета. Самата междинна сума не трябва да се съхранява в таблицата.
- Информацията се съхранява разделена на най-малките си логически части
Може да се изкушите да направите едно поле за пълните имена или за названията на продуктите заедно с описанията им. Ако се обедини повече от един тип информация в едно поле, по-късно ще бъде трудно да се извлекат отделните факти. Опитайте да разбиете информацията на логически части; например, да създадете отделни полета за собственото и фамилното име, или за названието, категорията и описанието на продукта.

След като сте прецизирали колоните с данни във всяка таблица, можете вече да изберете първичните ключове за всяка таблица.
Задаване на първични ключове
Всяка таблица трябва да включва колона или набор от колони, които идентифицират еднозначно всеки съхранен ред в таблицата. Това често е уникален идентификационен номер като ИД на служител или сериен номер. В терминологията на базите данни тази информация се нарича първичен ключ на таблицата. Access използва полетата на първичните ключове, за да свърже бързо данните от няколко таблици и да събере данните за вас.
Ако вече имате уникален идентификатор за дадена таблица, като например номер на продукт, който идентифицира еднозначно всеки продукт в каталога ви, може да използвате този идентификатор като първичен ключ на таблицата – но само ако стойностите в тази колона ще са винаги различни за всеки запис. В един първичен ключ не може да има дублиращи се стойности. Например, не използвайте имена на хора като първичен ключ, защото имената не са уникални. Лесно може да се случи да имате двама души с едно и също име в една и съща таблица.
Един първичен ключ трябва винаги да има стойност. Ако дадена стойност в една колона може да остане неприсвоена или неизвестна (липсваща стойност) в някоя точка, то тя не може да се използва като компонент на първичен ключ.
Винаги трябва да се избира първичен ключ, чиято стойност няма да се променя. В една база данни, използваща повече от една таблица, първичният ключ на таблицата може да се използва като препратка в други таблици. Ако първичният ключ се промени, промяната трябва да се приложи навсякъде, където е посочен първичният ключ. Използването на първичен ключ, който няма да се променя намалява вероятността първичният ключ да не е в синхрон с другите таблици, които го посочват.
Често за първичен ключ се използва произволен уникален номер. Например, може да присвоите на всяка поръчка уникален номер. Единственото предназначение на номера на поръчката е да идентифицира тази поръчка. След като е присвоен, той никога не се променя.
Ако не се сещате каква колона или набор от колони биха били добър първичен ключ, помислете за използването на колона, която има данни от типа на автономериране. Когато използвате данни от типа на автономериране, Access автоматично присвоява стойност за вас. Подобен идентификатор е без факти; той не съдържа реална информация, описваща реда, представен от него. Идентификаторите без факти са идеални за ползване като първичен ключ, защото те не се променят. За един първичен ключ, съдържащ факти за даден ред – телефонен номер или име на клиент, например – е по-вероятно да се промени, тъй като самата фактическа информация може да се промени.
Една колона със зададен тип данни с автономериране много често се оказва добър първичен ключ. Няма еднакви ИД на продукти.В някои случаи може да искате две или повече полета заедно да изпълняват ролята на първичен ключ на таблицата. Например за таблицата "Подробни данни за поръчките", съхраняваща елементи от редове за поръчки, за първичния ключ биха се използвали две колони: ИД на поръчка и ИД на продукт. Когато един първичен ключ употребява повече от една колона, той се нарича комбиниран ключ.
За базата данни за продажбите може да се създаде автономерирана колона за всяка от таблиците, за да служи като първичен ключ: ИД на продукт за таблицата "Продукти", ИД на поръчка за таблицата "Поръчки", ИД на клиент за таблицата "Клиенти" и ИД на доставчик за таблицата "Доставчици".

Създаване на релации на таблици
Сега, след като сте разделили информацията в таблици, имате нужда от способ, по който да обедините информацията отново по смислен начин. Например следващият формуляр съдържа информация от няколко таблици.
Информацията за този формуляр идва от таблицата "Клиенти"......таблицата "Служители"......таблицата "Поръчки"......таблицата "Продукти"......и таблицата "Подробни данни за поръчките".Access представлява една система за управление на бази данни, показваща връзки. В една такава (релационна) база данни информацията се разделя на отделни предметно-базирани таблици. След това се използват връзки (релации) на таблиците, за да се обедини отново тази информация, ако в необходимо.
Създаване на връзка "един към много"
Да разгледаме следния пример: таблиците "Доставчици" и "Продукти" в базата данни за поръчка на продукти. Един доставчик може да снабдява с всякакъв брой продукти. Следователно за всеки доставчик представен в таблицата "Доставчици" може да има много продукти, представени в таблицата "Продукти". Поради това връзката между таблицата "Доставчици" и таблицата "Продукти" е от типа "един към много".

За да представите връзката "един към много" в проекта на базата данни, вземете първичния ключ от страната "един" на връзката и го добавете като допълнителна колона или колони към таблицата от страната "много" на връзката. В този случай, например, вие добавяте колоната за ИД на доставчик от таблицата "Доставчици" към таблицата "Продукти". След това Access може да използва ИД номера на доставчика в таблицата "Продукти", за да намери подходящия доставчик за всеки продукт.
Колоната с ИД на доставчика в таблицата "Продукти" се нарича външен ключ. Един външен ключ представлява първичен ключ на друга таблица. Колоната с ИД на доставчика в таблицата "Продукти" е външен ключ, защото той също така е първичен ключ на таблицата "Доставчици".

Вие осигурявате базата за съединяване на свързаните таблици чрез сдвояване на първични и външни ключове. Ако не сте сигурни кои таблици трябва да споделят обща колона, определянето на връзка "един към много" обезпечава наистина споделянето на една колона от двете участващи таблици.
Създаване на връзка "много към много"
Да разгледаме връзката между таблицата "Продукти" и таблицата "Поръчки".
Една поръчка може да включва повече от един продукт. От друга страна един продукт може да се появи в много поръчки. Следователно за всеки запис в таблицата "Поръчки" може да има много записи в таблицата "Продукти". И за всеки запис в таблицата "Продукти" може да има много записи в таблицата "Поръчки". Този тип отношение се нарича връзка "много към много", защото за всеки продукт може да има много поръчки; и за всяка поръчка може да има много продукти. Трябва да се отбележи, че за установяването на връзки "много към много" в таблиците е важно да се разглеждат и двете страни на връзката.
Предметите на двете таблици – на поръчките и продуктите – имат връзка "Много към много". Това представлява проблем. За да разберете този проблем, си представете какво би се случило ако се опитате да създадете връзката между двете таблици чрез добавяне на полето "ИД на продукт" към таблицата "Поръчки". За да имате повече от един продукт на поръчка, ви е необходим повече от един запис на поръчка в таблицата "Поръчки". Вие ще повтаряте информация за поръчката за всеки ред, отнасящ се за една поръчка – и резултатът ще бъде неефективно проектиране, което може да доведе до неточни данни. Вие ще срещнете същия проблем, ако поставите полето "ИД на поръчка" в таблицата "Продукти" – ще ви е необходим повече от един запис в таблицата "Продукти" за всеки продукт. Как се решава този проблем?
Отговорът се състои в създаването на трета таблица, често наричана съединителна таблица, която разбива връзката "много към много" на две връзки "един към много". Вмъквате първичния ключ на всяка от тези две таблици в третата. В резултат третата таблица записва всяко появяване или случай на връзката.

Всеки запис в таблицата "Подробни данни за поръчките" представлява един елемент на ред от поръчката. Първичният ключ на таблицата "Подробни данни за поръчките" се състои от две полета – външните ключове от таблиците за поръчки и продукти. Използването само на полето "ИД на поръчка" като първичен ключ на тази таблица не е възможно, защото една поръчка може да има много елементи от редове. "ИД на поръчка" се повтаря за всеки елемент от ред в поръчката, така че полето не съдържа уникални стойности. Използването само на полето "ИД на продукт" също не е възможно, защото един продукт може да се появи в много различни поръчки. Но когато са заедно, двете полета винаги дават уникална стойност за всеки запис.
В базата данни за продажба на продуктите таблицата "Поръчки" и таблицата "Продукти" не са свързани пряко една с друга. Вместо това те са свързани непряко чрез таблицата "Подробни данни за поръчките". Отношението "много към много" между поръчките и продуктите е представено в базата данни чрез използване на две връзки "един към много":
- Таблиците "Поръчки" и "Подробни данни за поръчките" имат връзка "един към много". Всяка поръчка може да има повече от един елемент от ред, но всеки елемент от ред е свързан само с една поръчка.
- Таблиците "Продукти" и "Подробни данни за поръчките" имат връзка "един към много". Всеки продукт може да е свързан с много елементи от редове, но всеки елемент от ред се отнася само за един продукт.
Всички продукти от една конкретна поръчка може да се определят от таблицата "Подробни данни за поръчките". Може също да определите всички поръчки за конкретен продукт.
След включването на таблицата "Подробни данни за поръчките" списъкът на таблиците и полетата може да има следния вид:

Създаване на връзка "един към един"
Друг вид отношение е връзката "един към един". Например да предположим, че трябва да запишете някаква специална допълнителна информация за продукта, която ще ви е необходима рядко или се отнася само за няколко продукта. Понеже информацията не ви трябва често и съхранението й в таблицата "Продукти" ще има за резултат празно място за всеки продукт, за който не се отнася, вие ще я поставите в отделна таблица. Както при таблицата "Продукти", като първичен ключ ще се използва ИД на продукта. Връзката между тази допълнителна таблица и таблицата "Продукти" е от типа "един към един". За всеки запис в таблицата "Продукти" съществува един съответстващ запис в допълнителната таблица. След като е определена такава връзка, и двете таблици трябва да споделят общо поле.
Когато откриете необходимост от връзка "един към един" за базата данни, обмислете дали не може да сложите информация от двете таблици заедно в една таблица. Ако не искате да правите това поради някаква причина, вероятно поради получаването на много празно място, следващият списък показва как би трябвало да представите връзката в проекта си:
- Ако двете таблици имат един и същ предмет, вероятно можете да зададете връзката като използвате един и същ първичен ключ за двете таблици.
- Ако двете таблици имат различен предмет с различни първични ключове, изберете една от таблиците (без значение коя) и вмъкнете първичния й ключ в другата таблица като външен ключ.
Определянето на връзките между таблиците ви помага да се уверите, че имате правилни таблици и колони. Когато съществува връзка от типа "един към един" или "един към много", участващите таблици трябва да споделят обща колона или колони. Когато съществува връзка от типа "много към много", за представяне на връзката е необходима трета таблица.
Прецизиране на проекта
След като имате необходимите таблици, полета и връзки, трябва да създадете и да запълните таблиците си с примерни данни и да опитате да работите с информацията, като създавате заявки, добавяте нови записи и т. н. Извършването на тази работа ви помага да разкриете потенциални проблеми – например да поискате да добавите колона, която сте забравили да вмъкнете във фазата на проектирането, или да разделите една таблица на две, за да отстраните дублирането.
Проверете дали може да използвате базата данни, за да получите желаните отговори. Създайте груби чернови на формулярите и отчетите и вижте дали показват очакваните данни. Потърсете ненужно дублиране на данни и ако откриете такова – променете проекта, за да го премахнете.
Докато изпробвате началната база данни, може би ще откриете място за подобрение. Ето няколко неща, които трябва да проверите:
- Не сте ли забравили някои колони? Ако е така, дали информацията принадлежи на съществуващи таблици? Ако информацията е за нещо друго, може да се наложи да създадете друга таблица. Създавайте колона за всеки елемент от информация, който искате да проследите. Ако информацията не може да се изчисли от други колони, вероятно ще ви е необходима нова колона за нея.
- Има ли някои ненужни колони, които може да се изчислят от съществуващите полета? Ако даден елемент информация може да се изчисли от други съществуващи колони – например цена с отстъпка, изчислена от цената на дребно – обикновено е по-добре просто да се направи изчислението и да се избегне създаването на нова колона.
- Въвеждате ли многократно дублирана информация в някоя от таблиците? Ако е така, вероятно ще трябва да я разделите на две таблици, които имат връзки "един към много".
- Има ли таблици с много полета, ограничен брой записи и много празни полета в отделните записи? Ако е така, помислете за ново проектиране на таблицата, така че тя да има по-малко полета и повече записи.
- Дали всеки информационен елемент е разбит на най-малките си полезни части? Ако искате да съставяте отчети, да сортирате, да търсите или да изчислявате един елемент от информация, поставете този елемент в собствена колона.
- Дали всяка колона съдържа факт за предмета на таблицата? Ако една колона не съдържа информация за предмета на таблицата, то тя принадлежи на друга таблица.
- Представени ли са всички връзки между таблиците, било чрез общи полета или трета таблица? Връзките "един към един" и "един към много" изискват общи колони. Връзките "много към много" изискват трета таблица.
Прецизиране на таблицата "Продукти
Да предположим, че всеки продукт в базата данни за продажба на продуктите попада в една обща категория като напитки, подправки или морски храни. Таблицата "Продукти" би могла да съдържа поле, показващо категорията на всеки продукт.
Да предположим, че след прегледа и прецизирането на проекта на базата данни решите да съхранявате описание на категорията заедно с названието й. Ако добавите поле с описания на категорията към таблицата "Продукти", ще трябва да повтаряте това описание на категорията за всеки продукт, попадащ в нея – това не е добро решение.
Едно по-добро решение е като нов предмет за проследяваната база данни да се направят "Категории" със своя собствена таблица и собствен първичен ключ. След това първичният ключ от таблицата "Категории" може да се добави като външен ключ към таблицата "Продукти".
Таблиците за категориите и продуктите имат връзка "един към много": една категория може да включва повече от един продукт, но един продукт може да принадлежи само на една категория.
Когато правите преглед на структурата на таблиците, внимавайте да не допуснете повтарящи се групи. Например да разгледаме една таблица, съдържаща следните колони:
- ИД на продукт
- Име
- ИД1 на продукт
- Име1
- ИД2 на продукт
- Име2
- ИД3 на продукт
- Име3
Тук всеки продукт е една повтаряща се група от колони, която се различава само по добавяния номер на края на името на колоната. Когато видите колони, номерирани по този начин, трябва да преразгледате проекта си.
Такъв проект има няколко недостатъка. При стартиране сте принудени да поставяте горна граница за броя на продуктите. Щом превишите тази граница, ще трябва да добавите нова група колони в структурата на таблицата, което представлява голяма административна задача.
Един друг проблем е свързан с това, че за доставчиците, имащи по-малък брой на продуктите от максималния, ще се хаби известно място, тъй като допълнителните колони ще са празни. Най-сериозният недостатък на подобен проект е, че той затруднява изпълнението на много задачи като сортирането и индексирането на таблицата по ИД или име на продукт.
Винаги когато видите повтарящи се групи, преглеждайте внимателно проекта за възможности за разделяне на таблицата на две. В горния пример е по-добре да се използват две таблици – една за доставчици и една за продукти, свързани с ИД на доставчик.
Прилагане на правилата за нормализация
Може да приложите правилата за нормализация на данните (понякога наричани само правила за нормализация) като следваща стъпка при проектирането. Тези правила се използват, за да се види дали таблиците са структурирани правилно. Процесът на прилагане на правилата към проекта на базата данни се нарича нормализиране на базата данни или просто нормализация.
Нормализацията е най-полезна, когато всички информационни елементи са представени и е достигнат етапът на предварително проектиране. Идеята е по-лесно да се убедите, че сте разделили информационните елементи в подходящите таблици. Това, което нормализацията не може да направи, е да удостовери, че имате всичките правилни данни, с които да започнете.
Правилата се прилагат последователно, показвайки на всяка стъпка, че проектът е достигнал до една от така наречените "нормални форми". Широко възприети са пет нормални форми – от първата до петата нормална форма. В тази статия се разглеждат по-подробно първите три, защото те са всичко, което е необходимо за повечето проекти на бази данни.
Първа нормална форма
Първата нормална форма гласи, че при всяко пресичане на ред и колона съществува една единствена стойност и никога – списък от стойности. Например не може да имате поле наречено "Цена", в което да поставите повече от една цена. Ако си представяме всяко пресичане на редове и колони като клетка, във всяка клетка може да има само една стойност.
Втора нормална форма
Втората нормална форма изисква всяка колона без ключ да бъде напълно зависима от целия първичен ключ, а не само от негова част. Това правило се отнася за случаите, когато първичният ключ се състои от повече от една колона. Например представете си таблица, съдържаща следните колони, където ИД на поръчката и ИД на продукта образуват първичния ключ:
- ИД на поръчка (първичен ключ)
- ИД на продукт (първичен ключ)
- Име на продукт
Този проект нарушава втората нормална форма, защото името на продукта зависи от ИД на продукта, но не зависи от ИД на поръчката, така че не зависи от целия първичен ключ. Името на продукта трябва да се премахне от таблицата. То принадлежи на друга таблица (продукти).
Трета нормална форма
Третата нормална форма изисква не само всяка колона без ключ да зависи от целия първичен ключ, но и колоните без ключ да са независими една от друга.
Казано по друг начин, всяка колона без ключ трябва да зависи единствено от първичния ключ. Например, да предположим че съществува таблица, съдържаща следните колони:
- ИД на продукт (първичен ключ)
- Име
- ПДЦ
- Отстъпка
Да приемем, че отстъпката зависи от предложената цена на дребно (ПДЦ). Тази таблица нарушава третата нормална форма, защото една колона без ключ (отстъпка) зависи от друга колона без ключ (ПДЦ). Независимостта на колоните означава, че трябва да имате възможност да променяте всяка колона без ключ, без това да се отразява на никоя от другите колони. Ако промените една стойност в полето "ПДЦ", съответно ще се промени и отстъпката, като по този начин се нарушава това правило. В този случай колоната за отстъпката трябва да се премести в някоя друга таблица с ключ ПДЦ.
Източник: http://office.microsoft.com/bg-bg/access/HA012242471026.aspx#Terms - Не включвайте изчислени данни
- Определяне на предназначението на базата данни