Как да си сглобим сами компютър – бързо и лесно
- Stalik
- 73 547 прочитания
Урокът е от архива на сайта и е писан преди години. Някои бутони и менюта в програмите вече може да изглеждат различно.
Не е задължително човек да бъде голям специалист, за да си сглоби сам
компютър... просто необходими са малко познания и да се внимава.
Естествено не е препоръчително, ако съвсем нищо не разбирате, да се
пробвате да асемблирате сами. За да ви покажем правилният подход ще ви
обясним основните моменти от сглобяването на един компютър,
илюстрирайки процеса стъпка по стъка и давайки ви ценни съвети.
Стъпка 1 - подбор на компонентите
Тук е много важно да внимавате, тъй като най-малкото трябва да
подберете съвместими един с друг компоненти. Добре е да се посъветвате
с познати, които имат повече познания от вас, да потърсите помощ в
специализиран сайт/форум в Интернет или да се консултирате директно с
фирмата, от която смятате да пазарувате. Преди да направите това, е
необходимо да сте определили няколко много важни неща: на първо място,
колко пари сте готови да отделите и за какво смятате да използвате
основно новата си компютърна система. На базата на тези две неща,
по-компетентните от вас лица могат да сглобят оптималното решение.
Да приемем, че разполагаме с $1200 за компютър, с можем да сглобим една
доста добра многофункционална система от висок клас, която да става и
за актуалните игри и за нормална работа с офис приложения, гледане на
филми и браузване в Интернет.
Компютърната кутия е важен елемент,
тъй като в нея трябва да се помещават всички останали компоненти на
системата (естествено без периферните устройства). Колкото по-добра е
кутията, толкова по-лесно ще ни бъде да сглобим компютъра и
впоследствие да го поддържаме и ъпгрейдваме. За разлика от повечето
останали компоненти, компютърната кутия рядко се подменя и това също е
добър аргумент в полза на избор на по-качествена такава.
В
конкретния случай се спряхме на Gigabyte 3D Aurora, която определено
има доста интересни възможности и е много удобна за работа.
Самата
кутия е алуминиева, което естествено води до по-висока цена, но дава и
много важно предимство - лекота. В допълнение кутията разполага с
плексигласов прозорец от едната страна, позволяващ да се видят
компонентите вътре в кутията. В задната част има предвидено място за
две 12 см. перки за охлаждане, както и входове/изходи за маркучи на
водно охлаждане. Кутията обаче идва без захранване, което означава, че
трябва да се избере допълнително такова, като при него също не трябва
да се прави компромис.
Изборът на дънна платка също е от
съществено значение, защото от нея зависи типа на още няколко
компонента: процесор, памет, видеокарта, твърд диск и т.н. От
съществено значение е производителят на процесора, Intel или AMD, тъй
като това са основните два конкурента. За процесори Intel се наложи
цокъл 775, докато при AMD положението е малко разпокъсано... В момента
актуални са цокъл 754 и 939, но съвсем наскоро се появи и новият АМ2.
Нашият избор се спря на дъно Gigabyte G1975X на базата на чипсет Intel
975X, което използва DDR2 памет и PCI Express-базирана видеокарта.
Останалите
компоненти като: захранване, видеокарта, процесор, памет, твърд диск,
оптично устройство и охладител за процесора, също трябва да бъдат
внимателно подбрани. Както стана дума, захранването е доста важен
елемент, и с оглед на бъдещ ъпгрейд на хардуера, е добре да имате
известна мощност в запас. Тук изборът ни се спря на YESICO SC560,
560-ватово захранване от висок клас, което е предвидено да осигурява
мощност за SLI и Crossfire конфигурации (с две видеокарти от висок
клас). Освен това, захранването използва лесна система за управление на
кабелите, само нужните от тях се включват към неговия корпус. А
допълнителната възможност за показване на натоварването в реално време
е особено полезна, за да получавате актуална информация за
консумираната от системата електроенергия.
Процесорът - двуядрен Intel Pentium D модел 930 с работна честота от 3.0
GHz за всяко от ядрата, в комплект със стандартен box-ов охладител.
Макар да не е най-добрият избор, стандартният охладител е достатъчен,
за да осигурява нормалното охлаждане на процесора. Все пак идеята за
използването на по-сериозен охладител, използващ топлопроводи и 92 или
120 милиметрови перки не е за пренебрегване.
Два модула памет
DDR2-667 от по 1 гигабайт всеки, които работят в двуканален режим.
Използваме 2 гигабайта, за да може системата да е подготвена за
бъдещите изисквания на предстоящия да се появи в началото на 2007
година Windows Vista. Все пак препоръчителният минимум е 1 гигабайт
оперативна памет, освен ако не става дума за офис система, където и 512
MB са достатъчни към момента.
Видеокартата, не най-бързата и мощна
към момента на пазара, но с доста добра цена и съответно съотношение
цена/производителност - Gainward GeForce 7800GT с видеопамет 512 MB.
Реално игрите, които могат да използват ефективно този обем видеопамет
се броят на пръстите на едната ръка, но не пречи да сме подготвени. При
видеокартите от среден клас 128/256 MB са напълно достатъчни, а за тези
от нисък клас е просто безсмислено наличието на повече от 128 MB
видеопамет.
Спряхме се на твърд диск 250 GB Seagate SATA, като при
Intel-базираните системи от известно време се налага тенденцията за
преминаване основно към S-ATA дискове. Същевременно при решенията на
база на AMD процесори, все още положението с P-ATA дисковете е
по-свободно (не се налага ограничение от чипсета за само един IDE порт
с 2 канала). И все пак е препоръчително да се насочите към Serial ATA
решение, когато става дума за твърд диск, като моделите с най-добро
съотношение като цена на гигабайт са съответно 250 и 300-гигабайтовите.
Остана само оптичното устройство, където изборът вече трябва да е
насочен към DVD записвачка, тъй като там цените вече са повече от
достъпни, а и нуждата от такова устройство постоянно нараства.
В
конкретния случай се спряхме на NEC ND3550, но респективните модели
като характеристики на останалите производители, като Lite-On, LG,
Pioneer и т.н. също не са лош избор.
За финал остават само
периферните устройства във вид на монитор, мишка и клавиатура (като
задължителни за нормалната работа) и естествено ако ви е необходима още
някаква допълнителна периферия - принтер, скенер, озвучителна система и
т.н. За клавиатура и мишка е добре да се насочите към добре балансирани
решения като цена и възможности, а не да вземете най-скъпото на пазара.
Такива например са продуктите на A4Tech и по-специално клавиатурата
KB-28-1 и лазерната оптична мишка X750F-1. Тук обаче има още един важен
фактор: клавиатурата и мишката трябва да ви харесват и най-вече да са
ви удобни за работа, а не само да са качествени и не особено скъпи.
Течнокристалните монитори настъпват сериозно, а и са на доста
по-достъпна цена отпреди, затова и повечето нови компютърни системи
вече са такива екрани. Единствено когато се търси ценово ориентирана
конфигурация от нисък клас се прибягва до CRT монитор, тъй като те все
още са по-евтини като цена. Изборът ни тук се спря на 17-инчовия NEC
1770 GX2, който използва 4-милисекундна TN матрица и разполага с
антирефлексно покритие на екрана, което подобрява и контраста на
изображението. Като цяло едно добро предложение като възможности,
качество на изображението и цена за монитор с този размер на диагонала.
Стъпка 2 - поставяне на дънната платка
Преди
да монтираме дънната платката в кутията, трябва да поставим задната
планка на кутията, където са отворите за изходите на дъното. Тази
планка има изрязани отвори за веки един от конекторите, излизащи от
дънната платка, тези, към които се свързват клавиатура, мишка, мрежовия
кабел и т.н.
Следва поставянето на дънната платка, така, че
дупките за захващане с винтове да попаднат върху повдигащите елементи,
предвидени за целта.
Тук трябва внимателно да поставите платката,
така че изходящите портове да застанат на място в дупките, предвидени
за целта на задната планка. Поставете последователно по един винт в
четирите края на дъното и завивайте всеки един внимателно и не съвсем
докрай, така че платката да не е много здраво захваната. След което
поставете и останалите винтове и завийте по същия начин, най накрая
започнете да затягате един по един здраво всичките винтове. По този
начин се получава оптимално захващане на дъното, без то да бъде
изкривявано или да се упражнява натиск върху него.
Следва
свързването на предния панел на кутията - бутонът за включване,
рестартиране, светлинните индикатори за включена система и за работа на
твърдия диск. Допълнително, ако кутията има USB/Firewire портове,
изнесени отпред, сега е моментът да ги свържете и тях. Добре е след
като свържете кабелите да ги приведете отстрани около дънната платка,
така че да не ви пречат на включването на останалите устройства към
дъното, а и да не препречват пътя на движение на топлия въздух в
системата.
Стъпка 3 - монтиране на захранващият блок
Както стана дума, избраната от нас кутия идва без монтирано в нея
захранване, затова ще се наложи ние да го закачим вътре в нея. Ако
изберете кутия, която идва с инсталирано в нея захранване, просто може
да пропуснете тази стъпка от инсталацията на системата.
Започваме с поставяне на захранващия блок в горната задна част на
кутията, където е предвидено мястото за неговата инсталация. Частта с
конектора за включване към електрическата мрежа трябва да сочи назад,
извън кутията, а другата страна на захранването, с конекторите за
захранващите кабели, трябва да остане отвътре. Необходимо е да завием
четирите придържащи захранването винта, като те трябва да са добре
стегнати, за да захванат здраво захранващия блок.
При избрания
от нас модел захранване от по-висок клас е необходимо да включим
захранващите кабели, които ще ползваме, в корпуса на захранващия блок.
Това дава възможност да се намали броя на кабелите в кутията, тъй като
ненужните захранващи кабели просто няма да бъдат инсталирани.
Двата
кабела със сини накрайници са задължителни, тъй като те осигуряват
основното захранване на дънната платка и компонентите, инсталирани в
нея. Започваме с тяхното включване, тъй като те са в най-далечната част
и съответно ще е неудобно да ги включим, ако останат последни. Следват
кабелите с черни конектори, които осигуряват захранващите конектори за
твърдия диск, оптичното устройство, флопито и т.н. Двата последни
6-пинови червени конектора са предвидени за допълнително захранване на
мощни PCI Express видеокарти от по-висок клас (консумиращи повече от 75
W електроенергия). Тъй като в конкретния случай имаме само една такава
видеокарта, е необходимо да включим само единия 6-пинов захранващ кабел.
Накрая е добре да включим двата сини конектора и в дънната платка, а
останалите конектори ще влязат в действие докато инсталираме
допълнителните компоненти в системата.
Стъпка 4 - инсталация на процесора
Цокъл 775 при Intel-базираните дънни платки е малко по-различен от
останалите, като това, което може да се стори малко странно на
по-незапознатите, е липсата на крачета върху процесора и изнасянето им
в самия цокъл.
Започваме инсталацията с отварянето на
захващащата "ръчка" от цокъла и повдигането на придържащото процесора
"капаче". Това открива достъп до крачетата в цокъла за процесора и ни
подготвя за следващата стъпка - поставянето на самия процесор.
Когато поставяте процесора в цокъла е необходимо да погледнете
внимателно двете вдлъбнатини в корпуса на процесора да съвпаднат с
издадените участъци на цокъла.
В противен случай можете като
нищо да повредите цокъла или процесора, когато се опитате да затворите
захващащия механизъм. Затварянето на цокъла с вече поставен процесор
става по същия начин както при отварянето. Първо връщате обратно
придържащата процесора част и след това захващащата "ръчка". Тук ще
трябва да окажете малко по-силен натиск, за да захванете "ръчката" за
предвиденото за целта зъбче на цокъла, но не се притеснявайте, че нещо
може да се повреди. Такава опасност има само ако не сте поставили
правилно процесора, затова и преди малко ви предупредихме да внимавате
при това действие.
Остава само да поставите охладителя
отгоре и да го захванете здраво за дънната платка. Стандартният
охладител използва 4 крачета, които трябва да натиснете силно надолу,
след като поставите охладителя така, че те да попаднат в дупките,
предвидени за целта. Добре е да натискате крачетата две по две по
диагонал, за да постигнете максимално бързата и лесна инсталация на
охладителя. Накрая, много важно е да не пропуснете да включите
захранващия конектор за перката, в противен случай радиаторът ще се
загрява много бързо и системата ще се самоизключва малко след като я
пуснете. Това обаче може да доведе и до проблеми, ако поради някаква
причина не сработи защитата от прегряване на дънната платка...
Стъпка 5 - добавяне на памет и видеокарта
При по-съвременните системи е препоръчително паметта да се инсталира на
двойки модули с еднакъв размер (2x512 MB, 2x1 GB. 4x1GB...), за да може
да се използва двуканален достъп до нея. 128-битовият достъп до паметта
осигурява по-висока производителност на системата, но води и до някои
специфични изисквания.
При поставянето на модула памет в слота,
предвиден за целта, трябва внимателно да съблюдавате зъбчето на
платката да съвпадне с издатината на самия слот. Това е специален
ограничител, който има за цел да попречи на потребителя да инсталира
неправилно паметта (да я постави наобратно).
Положението на
издатината в слота е различно при DDR и при DDR2-базираните системи,
така че също няма как да сложите несъвместима памет отново по
невнимание или поради неразбиране.
И тъй като ние сме подготвили
два модула от по един гигабайт всеки, ще ги инсталираме в конфигурация
с двуканален достъп. За целта трябва да поставим платките с памет през
един слот в два еднакво оцветени такива. Попринцип слотовете с еднакви
цветове индикират, че поставянето на паметта в тях ще доведе до
използването на 128-битов режим на достъп. Изключенията от това правило
са много малко, като те са по-скоро плод на недоглеждане на някой от
инженерите, създавали дънната платка.
Няма как да не
познаете къде да инсталирате PCI-Е видеокартата, тъй като x16 слота е
най-дългият и също разполага с ограничители. Ако дъното има повече от
един такъв слот, както е в нашия случай с 975X, то като цяло няма
значение на кой от двата ще сложите платката. Все пак е препоръчително
да я поставите в маркираният като първи PCI-E x16 слот... Наличието на
повече от един такъв слот означава, че дадената система вероятно
разполага с поддръжка за Crossfire или SLI конфигурация.
Поставяйки картата в слота, ще трябва да подсигурите и нейното здраво
захващане, особено ако тя използва и по-тежко охлаждане. Това се прави
със здравото завинтване на задната планка на видеокартата към кутията,
макар решението на Gigabyte за 3D Aurora да е по-различно. В случая
просто има една притискаща скоба, която бързо и лесно можем да откачим
или закачим, като идеята е, че така спестяваме завинтването и
отвинтването на болтове. Наистина това е по-бързо и удобно за работа,
макар че с подобни системи разполагат само по-високия клас компютърни
кутии.
Не трябва да забравяте да включите конектора за допълнително захранване към видеокартата, ако разбира се тя използва такъв.
Невключването
му води до нестартиране на системата или до получаване на съобщение да
го включите преди да продължите работа с компютъра. При всички
положения най-добре е да го включите още при инсталацията на
видеокартата.
Стъпка 6 - твърдият диск и оптичното устройство
Монтирането на твърдия диск става в специално предвидени за целта
места, като те се намират в долната предна част на кутията. Достатъчно
е да плъзнете диска на едно от свободните места, като частта с
конекторите за захранване и данни трябва да остане навън. Захващането
става с помощта на винтове или на специални "шейни", които допълнително
улесняват инсталирането и деинсталирането на диска.
За
финал остава само да включите единия край на тънкия S-ATA кабел за
данни в твърдия диск, а другия в дънната платка (търсете надписа S-ATA0
или 1) и естествено захранващият кабел. При серийните дискове няма
нужда от избор на master или slave устройство, тъй като те се свързват
само по един за всеки канал (поне за момента). Ако обаче инсталирате
паралелен диск, ще трябва да изберете дали той е основно или вторично
устройство на конкретния IDE канал. Така или иначе, не е добре да
включвате на един канал друго устройство освен твърдия диск, или в
краен случай да е друг диск, а не оптично устройство.
Оптичното устройство се поставя в горната предна част на кутията,
където се намират отделенията за 5,25-инчови устройства. То също бива
захващано с винтове, като в по-високия клас кутии често има по-лесен за
ползване механизъм. В случая с кутията на Gigabyte е именно така, на
разположение имаме пластмасов захващач, който просто трябва да
преместим, за да прихванем здраво записващото DVD устройство.
Остава ни само да включим IDE кабела, единият край в оптичното
устройство, другият в дънната платка и след това и захранващият
конектор.
Като паралелно устройство и тук имаме джъмпер за избор на master или slave устройство.
Стъпка 7 - свързване на периферията
В този момент всичко в компютърната кутия е готово за работа. Преди
обаче да преминем към инсталиране на операционна система и приложни
програми, е необходимо да свържем периферните устройства.
За целта е необходимо да погледнем задната част на компютърната кутия,
където се намират всички конектори за допълнителни устройства. Това,
което ни интересува, са лилавият и зелен конектор, съответно за
клавиатура и мишка, където се свързват двете устройства. Естествено,
това е при положение, че те използват PS/2 интерфейс, ако са USB
базирани просто поглеждаме малко по-надолу към изведените за целта
такива портове.
Видеокартата разполага с 2 DVI (цифрови) изхода за
свързване на монитор. За щастие и TFT LCD мониторът има такъв вход,
така че директно го свързваме. Ако обаче екранът използва само
аналоговия DSUB вход, то трябва да погледнем за DVI -> DSUB адаптер
в комплекта на видеокартата. Този адаптер се поставя на DVI порта и към
него се включва монитора. Няма значение кой от двата изхода ползваме,
тъй като картата автоматично отчита къде има свързан монитор.
На финала е необходимо само да включим захранващия кабел към компютъра
и да щракнем бутона за включване на захранването (ако има такъв
налице). След това можем да продължим със стартирането на компютъра и
моментът на истината... дали системата ще се стартира нормално? Ако сте
следвали внимателно инструкциите, не би трябвало да имате никакви
проблеми, но практиката показва, че не винаги е така. Често се случва
да се пропусне някой дребен кабел, бил той захранващ или за данни,
което да ви създаде малко главоболия. Не се притеснявайте, ако от
първия път системата не потегли нормално, просто я спрете и прегледайте
отново дали всичко е свързано правилно (задължително при изключено от
мрежата захранване).
При нас системата стартира от първия път
без абсолютно никакви грижи, като консумацията на електричество в
ненатоварен режим е от порядъка на 100 W. При сериозно натоварване на
процесора и видеокартата, консумацията нараства до около 160 вата, а
пиковото теоретично натоварване достига малко над 200 вата. Това ясно
показва, че захранващият блок има още сериозен запас от мощност за
евентуални бъдещи ъпгрейди, като например добавянето на втора
видеокарта, още твърди дискове, повече памет и т.н.
Стъпка 8 - инсталация на операционна система и софтуер
Тук няма да се спираме подробно на процеса, тъй като операционната
система вече е избор на лични предпочитания и специфични нужди, като
същото в пълна сила се отнася и за необходимия допълнителен приложен
софтуер.
Ще ми се само да спомена няколко добри приложения за тест
на стабилността на системата: Primer95 за натоварване на процесора;
Memtest 86+: за тестване на системната памет; 3DMark 01-06 тестове за
видеопроизводителност.
За съжаление видеотестовете са достъпни само
за Windows платформа, така че ако се насочите към Linux ще трябва да
потърсите някаква тяхна алтернатива. Идеята е след инсталацията на
операционната система да повъртите тези тестове, за да сте напълно
сигурни в стабилността на компютъра при сериозно натоварване за
продължителни периоди от време.
Източник: PCWORLD.bg